мутафчийство

The tradition & historical record

Мутафчийството е занаят, при който се изработват изделия от козинява прежда: торби, чували, дисаги, черги. Мутафчийството достига висока степен на развитие в средата на XIX в. До Освобождението е разпространен във всички по-големи селища. Най-добре е развит в Панагюрище, където има около 200 мутафчийници с около 1000 майстори, калфи и чираци. Други центрове са Велико Търново, Трявна, Казанлък, Стара Загора, Дупница, Самоков и др. Изработката на мутафчийски плат преминава през няколко етапа:

Требене – козината се сортира по дължина и цвят; Разчепкване или разбиване на козината; Предене на нишка, често с чекрък; Тъкане на платно, традиционно на вертикален стан с две кросна. Инструментите, които се използват са чамшира (за отваряне на уста), тарак (за набиване на вътъка) и метит (за изпъване на плата). Изработват се постелки (козяк, мн.ч. козяци), завивки, покривала, колани за добитък, торби, чували (прешове ), дисаги и др. Мутафчийският занаят в България се извършва само от мъже. Насноваването на чуловете става, като основата обикаля около горното и долното кросно и при обикалянето нишките се кръстосват по ред през една, когато минават покрай сложения от едната страна между двете кросна цеп. Кръстосването става, като един път нишката мине под цепа, а след това над цепа. Основната нишка след всяко едно обикаляне се връща обратно.

The text above is adapted from the Wikipedia article “Мутафчийство”, available under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 licence.

мутафчийство is recorded in open cultural data. The structured record cited below does not describe the practice, and this entry has not yet been reviewed by a person familiar with the tradition. ¹