The tradition & historical record
2 min read · 1 sourceЛадуването е традиционен широко разпространен български момински обичай, свързан с брачната тема. По същество представлява гадание за женитба. Календарно се отнася към Васильовден (Нова година), като се изпълнява в навечерието на празника или на следващата сутрин. Сходни обредните действия се извършват и на други празници: Гергьовден (припяване или наричане на китки) или Еньовден (Еньова буля). Mомите се събират край вода (река, чешма), на кръстопът, а може и в двора на „целокупна къща“ (където няма починал член на семейството). Мълчешком отиват с бяло котле да налеят вода, наричана василиевска или цветна вода. Момите пускат в котлето овес и своите пръстени или китки, на които с разноцветни конци са вързани пръстените им, за да могат да ги разпознаят. Едно дете изтърсак (в някои случаи ерген или старица) изважда пръстените един по един, а през това време момите припяват и така се предрича коя за какъв ерген ще се омъжи. След това момите взимат по няколко просени зърна, пускат пръстените (китките) отново в котлето, покриват го с червено було или престилка, скриват го под трендафил и го оставят да пренощува под звездите. Просените зърна пък слагат под възглавниците си с надежда да сънуват бъдещия си жених. На сутринта ритуалът с изваждането на пръстените (китките) под съпровода на припевки – наричания за женитба – се повтаря отново.
The text above is adapted from the Wikipedia article “Ладуване”, available under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 licence.
Ладуване is recorded in open cultural data. The structured record cited below does not describe the practice, and this entry has not yet been reviewed by a person familiar with the tradition. 1





