The tradition & historical record
2 min read · 2 sourcesО̀рата ко̀пата е древен обичай от езическите времена, изпълняван в наши дни вечерта на Сирни Заговезни. Запазен е най-вече в Южна България, главно в Родопите, сред тракийските преселници в Добруджа, но също и в планинските села на Стара планина и Средна гора. 1
На някоя височинка край селото или в самото село се запалва огън, в който се слага голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни ергените си правят по 40 – 50 стрели от див дрян или от пръчките, с които се плетат кошници; дълги 15 – 20 см, тези стрели имат връх, а на задния край са с перки, направени от пера. Момците предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък от жилава пръчка. На някои места стрелите се наричат чилки, а хвърлянето им – чилкане, на други места (Старозагорско) ги наричат бутурници. Някъде (напр. Якоруда) стрелите са много по-дълги и се правят от сърцевината на бор. 1
Когато на Сирни Заговезни запалят оратника, всеки ерген се опитва да изхвърли запалената си от този огън стрела в двора на момичето, което харесва. Хвърлянето е придружено с еротични наричания, произнасяни в речитатив от момъка, по отношение на момичето и на всички вкъщи, или понякога с наричания за здраве и плодородие. 1
Вижте също
Сирни заговезни 1
The text above is adapted from the Wikipedia article “Ората копата”, available under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 licence. 1
Ората копата is recorded in open cultural data. The structured record cited below does not describe the practice, and this entry has not yet been reviewed by a person familiar with the tradition. 2





