The tradition & historical record
5 min read · 2 sourcesАйкибудо (на японски: 合気武道) или айкибудо джуджуцу (на японски: 合気武道柔術) – съвременно комплексно бойно изкуство, създадено от Алан Флоке (фр. Alain Floquet) през 1980 година във Франция въз основа на три японски школи: Йосейкан (англ.) айкидо, Дайто-рю Айки-джюджюцу и Теншин шоден катори шинто рю (съкратено – Катори шинто рю). Айкибудо, както и оригиналните компоненти, се отнасят към „по-твърди“ школи. Разграничението от „меките“ школи се прави заради движенията, които в айкибудо общо взето са много по-къси, по-прости и по-близки до реалността. Във Франция айкибудо ефективно се използва в армията и полицията. Основната зала, където се провеждат сесии на Алан Флоке в Париж, се намира в Полицейско управление и са собственост на Спортната асоциация на полицията в Париж (на френски: Association Sportive de la Police de Paris, ASPP). 1
Етимология
Терминът „айкибудо“ произхожда от името на бойното изкуство, наречено така от Морихей Уешиба през 1922 г., което той впоследствие заменя на айкидо през 1942 година. Името се състои от четири йероглифи, които имат следните значения: 1
Ай (на японски: 合 Ai) – „хармония, обединение, любов, състрадание“; Ки (на японски: 気 Ki) – „жизнена енергия, дух, сила“; Бу (на японски: 武 Bu) – „мъжественост, смелост, воинственост“; До (на японски: 道 Dō) – „път, пътят“. Най-често айкибудо се превежда като: „Пътят на хармонично обединение на воинския дух и енергията на живота“, „Да следваш пътя на воина в хармония с жизнената енергия“, „Развитие на жизнената енергия чрез обединение на състрадание и воинственост“, „Духът на любовта по пътя на воина“ или „Духът на състрадание на пътя на воина“. 1
История
Айкибудо е било създадено въз основа на три школи в бойните изкуства: Йосейкан (англ.) айкидо, Дайто-рю Айки-джиу-джицу и Теншин Шоден Катори Шинто Рю. Стил Дайто-рю (на японски: 大東流) е основан през XI век от майстор Минамото-но Йошимицу, изключителен японски военачалник. Към края на живота си той е назначен за губернатор на провинция Kай, където един от неговите потомци основава известната школа на семейство Такеда, която активно разработва различни бойни техники. Най-известният ѝ представител е станал известен пълководец Такеда Шинген. Към края на XIX век (последните години от периода Едо) дойде края на кървавите войни между клановете. Заедно с това започна процес на разоръжаване самураите. Тогава господарят Сайго Таномо (на японски: 西郷頼母, 1830 – 1903), каннуси и самурай, е решил да предава техниките си на лица, които не са членове на неговия клан. Един от тях е и Сокаку Такеда, който връщайки се в провинция Айдзу е обучаван на техники на айки-джицу от майстора Таномо. През 1898 г. той структурира цялото бойно наследство и го нарича Айки-джуджуцу (на японски: 大東流柔術), по-късно преименувано в Дайто-рю Айки-джуджуцу, и, благодарение изключителното си майсторство прослави изкуството си. От 1920 до 1931 година Сокаку Такеда предава своето изкуство на Морихей Уешиба, който към 1942 г., въз основа на знанията си в Дайто-рю Айки-джуцу, джиу-джицу и кен-джицу формира ново бойно изкуство – айкидо. От 1922 до 1942 година Уешиба нарича изкуството си айкибудо. В този период айкибудо в 1931 г. обучение при Морихей Уешиба започва обучението си Минору Мочизуки, който по-късно изиграва значителна роля в популяризирането на айкидо във Франция. През 1951 г. той е изпратен в Европа с официалната културна мисия. 1
Философия
Айкибудо е бойно изкуство, обединило в себе си учението на древните японски школи по бойни изкуства. Философията на тази бойна система, е търсене на смисъла на битието по метода на самоусъвършенстване и познание чрез постижение в бойното изкуство. Както и в много други школи по бойни изкуства в айкибудо използва принципа на Айки – обединяване на енергии, единение на вътрешните способности на човека за постигане на съвършенство. В айкибудо има много движения, насочени към изпреварване на противника, целта на които е да се спре удар или хващане на първия му етап, преди максимална му мощност. Уважение и пазене на партньора е един от основните принципи в изкуството айкибудо. И нападащият, и защитаващият се се наричат „партньори“, а не „противници“. По време на отработване на техники участниците (нападател – тори, защитаващият се – уке) непрекъснато разменят ролите си, благодарение на което няма победител и победен и съответно няма конкуренция. Въпреки това в айкибудо съществува рандори, което позволяват свободни спаринги за отработване на техниките, за проверка на уменията и постиженията на бойни рефлекси. 1
Колани и звания
В зависимост от квалификацията на айкибудока, може да му бъде дадена ученическа (кю) или майсторска (дан) степен. Общо в Айкибудо има 6 кю: най-малката степен – 6-о кю, най-голямата – 1-во кю. Основно се използват колани (оби) с бели и черни цветове, но може да има различия в зависимост от държавата и айкибудофедерацията. Носенето на черен колан и хакама е разрешено само за притежателите на 1-ви дан и нагоре. Повишаване в ранг е възможно полагане на специализирани тестове (изпити). Съществува програма с необходимите технически умения, за всяка от степените, одобрена от Международната Федерации Айкибудо. Някои клубове добавят към стандартните изисквания собствени дисциплини. Новата степен се дава от атестационна комисия, която провежда изпита. Практикантите, получили черен колан, се наричат юданши (на японски: 有段者). 1
Техника
Началната базова техника айкибудо включва следните раздели: 1
The text above is adapted from the Wikipedia article “Айкибудо”, available under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 licence. 1
Aikibudo is recorded in open cultural data. The structured record cited below does not describe the practice, and this entry has not yet been reviewed by a person familiar with the tradition. 2
The source record links this tradition to 2 external registers, which can be verified through the citation. 2





